О! Ловеч

Защо Ловеч? Защото е пълен с изгледи като за пощенски картички, тих е, и е разположен под планинско възвишение, което през цялото време ви напомня, че сте близо до природата. Май е сред най-красивите месеци в този великолепен и много български град, тъй като градините на къщите вече започват да се засенчват от листата на дърветата и малко удоволствия могат да се сравнят с обяд на дървена маса в някоя от тях. Потъвате в блажен ленив следобед в зеленината на Вароша и се отдавате на пълно безгрижие, пазени от крепостна стена, Васил Левски и Стара Планина.


Не пропускайте

Да видите с нови очи Покрития мост
Покритият мост на Кольо Фичето е нещо, което човек трябва да види поне два пъти в живота си - веднъж преди и веднъж след като е видял флорентинския му аналог, Понте Векио. Най-малкото за да се увери, че този е не по-малко впечатляващ от може би най-известния ренесансов мост на Европа. Това, което го прави различен, са сградите от двете му страни, леките отпечатъци на соца и начина, по който е използван в момента. И италианският е в ръцете на търговците, но те се простират само в малкото пространство, което са имали още при създаването на моста, нямат право на никакви промени и подобрения. В Ловеч не е точно така - от магазините за сувенири и бижутерия до този за пица на парче, заведенията имат малко смущаващо модерен вид и всъщност са добавени при последната реконструкция. Това донякъде убива атмосферата, но поредицата от дървени колони и бели куполи казва доста за автентичния вид на това място. Оригиналният мост на река Осъм, построен през 1874 г., изгаря до основи през 1925. Сегашният е негово копие от 1931 г., леко допълнено през 1970-те.

Да видите някогашното великолепие на Ловеч във Вароша
С църквата си, етнографския си комплекс и паметника на Васил Левски този малък квартал във възрожденски стил е най-запомнящата се част от града. Без особено напрежение на въображението човек лесно може да разбере защо между XII и края на XVIII в. Ловеч е наричан "Алтън", "Златен" в хрониките на Отоманската империя, търговците му обикалят Европа и близките райони на Ориента и през 1768 г. сред тях се намира достатъчно заможен човек, Хаджи Василий, който да уреди украсяването на параклиса "Йоан Предтеча" в Зографския манастир.

Да запомните поп Кръстьо като невинен
Обърнете внимание на табелата на входа на църквата "Света Богородица" под паметника на Васил Левски - тя реабилитира паметта на поп Кръстьо, десетилетия наред считан за човека, предал Апостола на отоманските власти. Според по-нови разкрития свещеникът е фалшиво обвинен за участие в историческата драма от непочтени врагове. На черната плоча пише, че той е "борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години.".

Бароковите къщи
на Ловеч със свежо боядисаните си фасади са от другата страна на моста и са приятен контрапункт на възрожденската архитектура, прозорец към градския живот в България в края на ХІХ и началото на ХХ в.

Да откриете Старо Стефаново
То е едно от все още скритите съкровища на България. Малко автентично селце на двайсетина километра от Ловеч, то засега изглежда недокоснато от туризъм. Пътят навлиза в него и, може да се каже, изчезва - там, където минава през "дерето", както го наричат местните, той се слива с реката. Селото е тихо, рушащо се, и забележително красиво. Има формата на подкова, в средата му се издига църква от 1864 г., строена от майстор от Трявна, а отвъд дерето вдясно стърчи стволът на 1300-годишно дърво - кухо отвътре, то до неотдавна е обитавано от бездомник.

Как да стигнете?
Пътят от София е около 158 км, 72 от които по магистрала "Хемус". Ловеч е на около 20 км на север от пътя София - Варна, разклонът е преди Севлиево. За Старо Стефаново от Ловеч се хваща пътят за Троян и пет километра след излизане от Ловеч се свива наляво към Казачево. Продължавате по пътя, докато видите над себе си шосето София - Варна. 3 км по-нататък е входът на село Стефаново, където има табела за завой вдясно към етнографския резерват Старо Стефаново.

Къде да отседнете?
Хотел "Президиум Палас", четири звезди, www.presidivm.com , 068 687 501, е за любители на модерния шик: просторен, лъскав и удобен. Намира се между редицата барокови къщи в града и реката, без да излиза на самия й бряг. Хотел "Вароша" е на площад "Тодор Кирков", www.hotelvarosha.com, 068 603 377 отвъд Покрития мост и е семейно място, с нелош ресторант - "Драката". Малкият формат на всички сгради на площада е облекчение от пространствата в големите градове. Интересни варианти са хотел "Оазис", до реката и обзаведен в традиционен стил, с приличен ресторант с музика на живо, и хотел "Вароша 2003", www.varosha2003.com, 068 622 277 - реставрирана къща във възрожденски стил, със закуска в градината.

Къде да ядете?
Ситуацията тук е малко като в Копривщица - пълно е с етно ресторанти и се предлагат ястия от българската кухня, на някои места - като за туристи.
"Драката" на пл. "Тодор Кирков" е с амбициозно меню в областта на националната кухня - предложенията варират от качамак и пълнени пиперки до десерта "бял мъж" и ястията са нелошо сготвени. Три ресторанта с приятни градини и семпли дневни менюта са "При войводите", "Галерия" и "Вароша", струпани около етнографския комплекс и пътеката към паметника на Левски. Повечето заведения в града са доста шумни и считат непрекъснатата музика за естествен начин да създадат добро настроение у клиентите
Източник: viewsofia.com

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини