България харчи най-много за тромавото си правосъдие

България е на 1-во място в ЕС по средства, харчени за правосъдие, спрямо БВП въпреки това незадоволителна е ефективност на съдилищата.

Това заключение направиха от Института за модерна политика, позовавайки се на Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието - 2017 г. и Евростат. 

В контекста на предстоящия избор на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет, Институтът за модерна политика е изпратил до ръководството на Народното събрание и до министъра на правосъдието, аналитичен преглед на актуалните данни. 

Подчертавайки, че цялостният анализ на ефективността на съдилищата следва да отчита и редица други фактори, Институтът за модерна политика изтъква, че изводите, които произтичат от данните на Информационното табло на ЕС, следва да бъдат взети предвид при изслушванията на кандидатите. 

По-конкретно: 

България е на 1-во място в Европейския съюз (ЕС) по средства, харчени за правосъдие, спрямо брутния вътрешен продукт (БВП). При това е налице ръст на средствата за правосъдие – в периода 2010-2015 г. те нарастват от 0,6 на почти 0,7% от БВП. След нас, с около и под 0,5% от БВП, са Полша, Словения, Хърватска, с 0,4 % са Германия, Латвия, Великобритания, Унгария, Румъния, а с 0,3% и по-малко са всички останали държави-членки.  

България е на 4-то място в ЕС по брой на съдиите спрямо населението. 

В същото време страната ни е на 18-то място в ЕС по натовареност на съдиите – една от най-слабите натоварености в съюза. За сравнение, ако през 2015 г. първите три държави с най-висока натовареност на съдиите имат между 37 и 45 дела (граждански, търговски, административни и др.) на 100 души население, то за България този показател 10 пъти по-малък – 4,8. Въпреки тази по-слаба натовареност, стойността на индекса, който показва съотношението между решените и постъпилите дела е по-нисък в България в сравнение с повечето държави от ЕС. 

По продължителност на производствата по граждански, търговски и административни дела, България е в средата на европейската класация, но бележи ръст през последните 5 години – от 67 на 78 дни средно за разглеждане на дело в първа инстанция. За сравнение Дания, която отпуска значително по-малко бюджетни средства отколкото България – 0,2 % от БВП, средната продължителност на производствата е 17 дни. В Полша, която е втора след България по бюджетни средства за правосъдие – 0,5 % от БВП, продължителността на производствата е значително по-ниска отколкото у нас – 55 дни.

За незадоволителна работа на съдилищата в България свидетелства и ръстът в продължителността на делата за пране на пари – от 65 дни (2014 г.) на 182 дни (2015 г.). 

Българските съдилища са на дъното на европейската класация по използване на информационни и комуникационни технологии за подаване на искове и заявления и за връчване на призовки. Едва около половината от съдилищата имат внедрена възможност за онлайн проследяване на движението на делата. За сравнение Чехия, която харчи за правосъдие 0,3% от БВП (за разлика от България с 0,7%), Унгария и Румъния (с по 0,4% от БВП) имат напълно внедрени във всички съдилища възможности за подаване на искове и заявления, за проследяване на движението на делата и за връчване на призовки.

Източник: dir.bg

Видеа по темата

Коментари в сайта

Последни новини