Нова версия къде се намира гробът на Васил Левски

Градинката на ул. "Искър" в "Оборище" може би е мястото, където може да бъде открита най-ценната реликва за България - гробът и тялото на Васил Левски. Това е най-новата хипотеза, която се появи в публичното пространство, и тя е издигната от служителя в отдел „Разследване” на служба „Военна полиция” Венцислав Радков. Авторът й дори е готов да инициира археологически разкопки. Той смята, че в малкия парцел зелена площ, който се намира в непосредствена близост до Паметника на Апостола, могат да бъдат открити едни от най-търсените кости, пише в. "Монитор". Ако бъде намерено нещо, то чрез ДНК анализ може да се направи сравнение и да се установи дали наистина на това място почива Дякона. Радков е развил своята версия в статия, публикувана в тазгодишния брой 5 на сп. ”Общество и право”.

Новата версия за местонахождението на гроба се опира на тезата, че след обесването му на 18 февруари 1873 г. тялото Апостола е препогребано в близките позорни гробища. Те се намирали точно до бесилото, около днешния Паметник на Васил Левски. Според Венцислав Радков гробът на Дякона трябва да се търси в най-ниската част на терена, по-точно на 500 м от паметника, в посока Сточна гара. Сега там се намира квартална градинка на ул. „Искър”, която се казва „Кюлуците” (сключена между улиците „Искър”, „Бели Искър” и „Христо Ковачев”). Той посочва даже точното местонахождение на погребението – под каменната чешмичка, която се намира откъм ул. „Бели Искър”.

Като доказателство сочи надраскания надпис върху чешмата, фрагмент от който гласи - „гроба на АС”, и нарисуван кръст. За да докаже тезата си, Радков предлага да се сканира въпросната градинка със земен радар, както и да се направи специално изследване с протонен магнитомер по електросъпротивителен метод. Това можело да се извърши от Археологическия институт към БАН и Националния институт по криминалистика и криминология (НИКК). 

Сравнителен материал (коси на Дякона) се съхранява в Националния исторически музей, в Националния военно-исторически музей и в къщата музей в Карлово”, твърди още той. Останките можели да се идентифицират по няколко специфични белега - белега от удар с кама по темпоралната кост на черепа и този от куршум на костта на главата откъм лявото ухо, счупен преден горен зъб, десния резец върху кучешкия зъб (от спомените на негови сподвижници и изнесеното в книгата „Предателите на Левски”, стр. 138– 146), пояснява г-н Радков.

Пет са основните версии

- Левски е погребан край бесилото.

- Тялото на Апостола е било положено в близките позорни гробища.

- Гробът на Левски се намира в западните софийски гробища.

- Левски е препогребан в църквата „Св. Петка Самарджийска” или друга църква в столицата.

- Левски е погребан в Карлово, Сопот, Враждебна.

- Катерица указва мястото

Тезата на Венцислав Радков, че Васил Левски е бил препогребан в позорните гробища, не е нова. Тя е една от основните хипотези, лансирани още преди десетилетия. Въз основа на документални изследвания и на свои догадки, той обаче локаризира мястото – в днешната градинка „Кюлуците”, която според него е била част от позорните гробища. „Сетих се, че днешната градинка „Кюлуците” е една малка част от тогавашните позорни гробища, където са погребвали престъпници, скитници, самоубийци и домашни животни. Поради естеството си те не са имали ясни граници и са се простирали и под днешния бул. „Дондуков”, е един от главните му доводи.

„Направи ми впечатление, че ландшафтът е подобен на този в парка на „Възрожденците” в Русе, откъдето съм родом. Случайно съвпадение или не, но този парк също е бил част от позорното гробище, намиращо се в покрайнините на Русе. Сетихме се за едно изказване на покойната вече баба Ванга относно гроба на Васил Левски, в което се споменава, че той се намира до вода и врата вдясно, както и за думите на Слава Севрюкова и на Вера Кочовска, че скелетът му се намира под стълбище (книгата на Христо Нанев „Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова”). Тръгнахме с колегата из градинката и намерихме стара чешма, чийто монумент завършваше със скулптура на катерица. Вдясно от нея намерихме врата на шахта. Странното нещо, което ни направи впечатление, е, че към фасадата на чешмата водят няколко стъпала, а катерицата е обърната с гръб към тях и гледа към стара липа. Сякаш някакъв паранормален събирателен образ – чешма, врата и стъпала. Бях чел някъде, че катерицата е символ на предпазливост, баланс, находчивост и социалност”, развива своята теза той. И задава следните въпроси: Защо точно тази част от позорните гробища не е застроена още от турско време? Кой е възпрепятствал това? По чия инициатива градинката е създадена и впоследствие обявена за паметник на парковото изкуство? Кой е създал чешмата и какво значи символиката на позициониране на скулптурата?

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини