Това, което мислех да ви кажа, но не успях

Преподавателят Живко Русев- класен ръководител на 12 б

На 17 септември директорът на СОУ „Любен Каравелов” Валентин Христов откри учебната 2012/2013 г., отбелязвайки съвпадението с един от значимите християнски празници – Вяра, Надежда, Любов и Мъдрост. Пожеланията му бяха това съвпадение да бележи предстоящия ни общ делник със знака на успеха. 2012/2013 година беше рещаваща за вас като дванайсетокласници и със сигурност пожеланието на г-н Христов имаше някакъв отзвук по отношение на успеха ви.

Днес е 21 юни и вие получавате своя първи много важен документ за зрелост – дипломите си за средно образование. И ето – пак по силата на интересно съвпадение вашият особено значим момент е белязан отново със символика. Днес е денят на лятното слънцестоене. Започва същинското лято. Това можем да приемем като знамение, че вашето дипломиране ще бъде завинаги белязано с лятното настроение и топлината на лятото ще сгрява завинаги душите ви. И нека то да ви носи винаги късмет.

Днес, за да ви изпратят в първите ви стъпки по пътя на зрелите хора, са ваши учители. Специално за да пожелае успех в предстоящото утре на своя възпитаник от 1 до 4 клас Евелин, е дошла г-жа Йорданка Първанова. Тя всъщност е тук и заради всички вас, защото е сред най-всеотдайните учители на СОУ „Любен Каравелов”. Една хубава и любопитна подробност е, че и г-жа Антоанета Шаркова, която току-що ви приветства, е била също класен ръководител на Ево в шести клас. На абитуриентския ви бал Евелин получи номинацията на Каравеловската академия на абитуриентите за „Най-непокорния на 12 Б клас”. Нека винаги да бъде такъв и да отстоява своите позиции.

След малко г-н Христов ще ви връчи дипломите за средно образование. На мен обаче ми се ще да запомните и думите, които той изрече като последни заръки към вас от името на учителите:

Вярвайте в силата на образованието. Стремете се всекидневно в овладяване на нови познания, защото те са гаранцията за вашето бъдещо благоденствие. Учили сме ви на човечност, уважение и доброта – не преставайте да бъдете такива. Не допускайте грозното да ви обсеби и  запазете човечността в себе си. Не се страхувайте от честния труд и уважавайте другите така, както вие искате да бъдете уважавани! Не се подлъгвайте по лесно постигнати или нечестни победи. Изграждайте живота си само като достойни хора. Ние, вашите учители, положихме основите на вашето достойнство. Постарайте да се да се изградите и да останете достойни личности!

Да, всички ние, вашите учители, сме имали грижата и отговорността освен да положим основите на вашето познание, и да ви даваме уроци по човечност. Това не е учебна дисциплина според учебната ни програма, но вие сте нашите деца, а на децата трябва преди всичко да се внушава усещането за човечност.

Мнозина от вас са изживели по-голямата част от младия си живот в СОУ Любен Каравелов”. Днес вероятно ще се запитате как са изтекли тези 12 години. Неусетно, нали? Повече от половината на трудовия ми път, една трета от житейския ми път са белязани със знака на СОУ „Любен Каравелов” и тези години наистина са минали неусетно. Но през това време аз лично за себе си – випуск след випуск, съм осъзнавал все по-непреодолимо, че истинският смисъл на моята учителска професия сте вие – моите деца, малките момичета и момчета, които израстват пред очите ми и се превръщат в прелестни млади дами и млади мъже.

Годините изтичат неусетно, но всеки ден, който сме преживели заедно, може да се запомни. Защото ако аз – като класен ръководител и учител, съм се опитвал да ви подскажа някои от основните житейски ценности, то и вие сте ме научавали на нови и нови неща. Випуск след випуск. Имам увереност, че това е така и с останалите учители в СОУ „Любен Каравелов”, защото за нас училището ни през годините се е превърнало в кауза. Иска ми се вие също да изградите своя кауза в предстоящия ви живот на зрели хора. И ако днес някои от вас се почувстват донякъде разочаровани, че дипломите им не са точно това, което са очаквали, нека това усещане да не прераства в огорчение. Нека бъде повод за своеобразна равносметка и осмисляне на грешките. Нали сме го казвали вече, че днешната осъзната грешка може да бъде основата на утрешната победа.

Випуск след випуск изпраща СОУ „Любен Каравелов”. И е много радостно, когато във всекидневието виждаме наши възпитаници – с бебешки колички или с хубави малки деца на раменете. Това наистина е удоволствие, защото означава, че момичетата и момчетата, които са израствали пред очите ни, са намерили смисъла на живота си. Намерете го и вие!

Аз съм човек на литературата и словото и мога да ви говоря с часове, но няма да злоупотребявам нито с тържествеността на момента, нито с нетърпението ви да вземете в ръце своя първи документ за зрелост. Иска ми се да ви кажа на раздяла всичко онова, което съм изпитвал, изпитвам и ще изпитвам към вас, но – животът предстои, нали?

Ще ви пожелая само да имате Ботевата страст към свободата и нетърпимостта му към насилието, Вазовото и Каравеловото родолюбие, Вапцаровата вяра и интелектуалната мощ на Пенчо Славейков и Димитър Димов...

На добър час и не изпущайте живота си от ръцете си!

P.S.   Тези и още няколко изречения мислех да ви кажа, но не успях да ги изрека много смислено, защото... една бучка в гърлото... Какво да се прави, аз съм сантиментален човек и не се срамувам от това..

Живко Русев - преподавател по бълг.език и литература и класен ръководител на 12 б

Източник: dimitrovgrad.bgvesti.net

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини