Събота, 29 август 2026 | Първомай 25°

Всички категории

Войник се уволнява и тръгва да се прибира у дома. По стечение на обстоятелствата в купето му настаняват и една млада девойка. Началника на влака я предупреждава: - Девойче, в купето има войник. Нали разбираш, две години не е виждал жена, сигурно се е разгонил яко, затова, ако почне да налита - викай силно! Тръгва влака и след два часа от купето се чува див рев. Началник влака нахълтва там с думите:"Какво се случи?" Девойката седи на седалката, реве неудържимо и обяснява през сълзи: - Когато този войник изяде запасите ми от храна за два дни, аз мълчах и търпях. Когато скъса покривката от масата и я направи на партенки, а старите си партенки постла на масата, аз мълчах и търпях. Но когато ми свали очилата, надяна ги на оная си работа и каза: "Гледай, пич, какъв крокодил ще чукаме сега..." - е тогава не можах да издържах
Оценка 0 от 0 гласа
Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да измъкнат имформация от него чрез всякакви брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая се принудили на най-строгият и зловещ метод - изпратили му стажанта Курт, който с часове, дори с дни можел да извършва полов акт... Започнал той Щирлиц. След ден яко клатене вече хората започнали да се зачудват защо още няма измъкната информация. След два дни изумлението нараствало, а вече на третия ден хората започнали да се присмиват на младия Курт, който се чувствал много посрамено, но продължавал неуморно да извършва своите издевателства над нещастния пленник. На четвъртия ден, Курт вече се видял принуден да се обърне кум Щирлиц с молба: - Щирлиц - казал той - ти баща, ти майка, моля те Щирлиц, кажи нещо! Репутацията ми е сломена, хората чакат информация, посрамих се, умолявам те, кажи, кажи НЕЩО! ГОВОРИ! - Курт - проговорил Щирлиц най-накрая - Обичам те!
Оценка 0 от 0 гласа
В институт тече изпит. Девойка тегли билет. Падат й се "Полимери". Тя не знае нищо по въпроса, затова казва на професора: - Не знам нищо по този въпрос. Професорът: - Добре, ще се раберем. Можете ли поне, да ми кажете името на един полимер? Девойката мълчи. Професорът: - Имате ли си гадже? - Имам! - Ще ви помогна. Името на един полимер е подобно на името на това което правите вечер с гаджео си.... Девойката /възторжено/: - Аааааа, ебонит... Професорът: - Иии направо с ебонита ..... преди ебонита няма ли целулоид...
Оценка 2.5 от 2 гласа
Един човек един ден седнал в един бар. До тук нищо странно, но със себе си той водел един щраус и едно мокро до кости коте. Седнал човекът на бара и си поръчал уиски. Изпил го и заплатил за него точно сумата, която барманът цитирал. До тук, колкото и да е странно, все ще се преживее, но с тия точни пари... барманът започнал да се нервира. След като на няколко пъти човека плащал ама съвсем точна сума, барманът не издържал и го попитал: - Абе къФ cи ти, бе? Не стига, че си водиш в заведението и щрауса и котката ами и на ’сичкото отгоре 10 стотинки бакшиш не остави поне веднъж... - Остави се - въздъхнал човекът - наскоро хванах златната рибка. Сторило му се на бармана, че нещо няма връзка, но като чул за златната рибка и се оживил: - И кво си поръча? - Ами не гледаш ли? - горчиво риторично запитал човека - Дългокрако пиленце, с мокро котенце и всичко да ми е точно...
Оценка 5 от 1 гласа
Вървял един пиян руски войник из центъра на Москва, през 30-те години на XX век, по време на Сталинските репресии и скандирал: - Смърт на мустакатият диктатор! Смърт на мустакатия диктатор! Чул го един следовател, капитан от НКВД, хванал го и за да се натегне, директно го закарал при Сталин и му обяснил какво скандира този войник. Сталин дръпнал от лулата си и попитал войника: - Товарищ солдат, вы кого имеете предвид? Войникът, като знае какво го чака, от страх изтрезнял и веднага съобразително отговорил: - Я имею предвид Хитлера. Тогава вожда се обърнал към капитана и сухо го попитал: - А вы, товарищ капитан, кого имели предвид?!?
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)