Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите. - Чапаев, този път ни хванаха! - Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят. Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят. След 10 минути Петка се обажда: - Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам. - Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат. След 5 минути: - Чапаев, пускам се. - Петка, дръж се още малко. - Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?

Петка и Чапай били изпратени в Сибир. Живеели в една малка къщурка някъде на север. Един ден нервите на Чапай не издържали и той се разкрещял: - Петка, ако не спреш да си играеш на бумеранг с чорапа ми, ще ти счупя юргана.

Петка и Чапай карат самолет. - Петка, уредите? - Двайсет! - Какво двайсет, бе?! - А ти какво "уредите"?

Чапай и Петка бягали от белите. Двамата решили да се скрият в една кръчма. Сядат на една маса и поръчват 50 гр. ракия. - Келнер, на колко километра са белите? - На 1 километър от заведението. - Дай по още две малки. Изпиват ги. - Келнер, на колко метра са белите? - На 500 метра. - Дай по още две малки. Изпиват ги на екс. - Келнер, на колко метра са белите? - Ами на 100. - Дай по една стограмка. Келнера им дава. - Келнер, на колко метра са белите? - Вече са пред заведението. - Петка, виждаш ли ме? - Не. - И аз не те виждам. Значе добре сме скрили.

Войници преследвали Чапай и Петка през джунглата. Чапай казал: - Петка, дай да се скрием в джунглата. - Ами ако ни нападнат тигри какво ще правим? - Ами аз ще започна да свиря на гайда, а те ще започнат да играят хоро. Скрили се те в джунглата, тигрите дошли и Чапай започнал да свири на гайда. Изведнъж ги нападнал един тигър. Двамата побягнали и се качили на едно дърво. Петка казал на Чапай: - Нали каза че тигрите ще играят хоро? - Де да знам аз че има глухи тигри.

Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка. - Какво стана, Чапаев, взе ли изпита? - А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.

Чапай и Петка отиват за риба.Чапай отишъл да вади червеи щото свършили.Докато го нямало Петка хванал златната рибка.Тя му казала - Ще ти изпълня три желания ако ме пуснеш.тя му изпълнила две и Петка решил да остави едното на Чапай,а той се обажда от храстите:Петка да та ебат 300 бика,тука няма червеи!!!

Петка и Чапаев го закъсали страхотно в гората. Нямат нищо за ядене. Нямат никакво оръжие. Един ден Петка се прибира в колибата и носи две патици. - А стига бе! - казва му Чапаев - как ги уби?! - Много лесно. Открих два бумеранга до леглото ти и готово. - Виж какво Петка - разярил се Чапаев - ако още веднъж ми пипнеш чорапите ще ти счупя одеалото в главата.

Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово: - Умер Ленин - мы стали ленинистами, умер Маркс - мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка - мы будем онанистами!

Чапай и Петка вървели през пустинята.На третия ден се оказали без храна.Умиращ от глад Чапай казал на Петка: -Петка,не издържам вече ще те ям. -Чапай,моля ти се,недей.Виждаш ли там в далечината оная черна точка.Сигурно там има нещо за ядене. Чапай се съгласил,отишли до там и що да видят:Труп на стара жена,а на корема огромна гнойна пъпка,която слънцето я пече с всеки изминал ден.Радостен Чапай казал: -Ура,пу на мен коричката. -Добре де добре.Давам ти я.Аз ще си топкам от гнойта.

На Петка много му се пиело ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца - Чапай усилено чете "Капиталът" от Маркс. Върти се Петка из плаца ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа го - той вече чете Енгелс. "Ах да му се не види" - вика си Петка и пак не посмява да го безпокои. След час вече не издържа и направо нахлува при Чапаев. Той чете том N-ти от Ленин. - Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. - рекъл му Петка. - Какво ти четене бе, пие ми се та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря - казал Чапай.

Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято. Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба. "Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх. Излизам и отивам в градската библиотека - там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле. Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега". "Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.

Чапай и Петка влезли в един претъпкан автобус. Петка обаче стоял с ръце на кръста. Хората му направили забележка. Той се огледал и извикал: - Иииий, Чапай откраднали са дините!

Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля. - Недей, - отговаря Чапаев - тя е нашето бактериологично оръжие.

Петка и Чапай бягали от белите. Достигнали една река и единственото спасение било да я преплуват. Петка се засилил да скача, но Чапай го спрял. Петка попитал: -Какво има бе? Да не ти е омръзнал живота? Хайде, по-бързо, ето ги белите. Чапай се завайкал: -Братко, помагай, имам голям проблем. Не мога да плувам. Петка, като добър приятел, го качил на гърба и двамата тръгнали да прекосяват реката. Като стигнали до средата, Петка извикал: -Ох, Чапай една риба ми влезе в задника. -Плувай, плувай Петка. Не е риба- отговорил му той

Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов: - Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката… Я аз да стана трети! - А, не, ти ще си седми. - Как така седми? - Ами шестима вече изгонихме.

Чапаев и Петка карат мотор в мъгливо време. В далечината виждат два фара и Чапай казва: - Петка, гледай, два мотора - ще минем между тях. Блъскат се, падат. Петка се надига и казва на Чапай: - Мамицата им мръсна, подложиха ни крак!

Чапаев и Петка отишли на разузнаване при белите като се маскирали като крава - Петка отпред, а Чапай отзад. Белите прибрали кравата в обора и й сипали сено. Чапаев сръгал Петка: - Яж, че ще ни разкрият. Няма как, Петка почнал да зоба сено. По едно време почнал тихичко да се смее. - Василий Иванич, дръж се, водят бика…

Наложило се един път на бойното поле Чапай да оперира, а Петка да му асистира. Ето какви били думите на Чапай: - Скалпел, спирт. - Форцепс , спирт. - Спирт, спирт. - Краставичка…

Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев: - Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал? - Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж! По някое време пак: - Може ли да го хвърля тоя чувал? - Не може, той е супер ценен стратегически! Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види - вътре само картофи! - Василий Иванич, какъв е тоя план? - Значи гледай сега, Петка - почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята - тука сме ние, а тука е Париж…