Четвъртък, 20 август 2026 | Първомай Слънчево 25°

Любими Герои

Един мъж от село решил да отиде в големия град и да се присъедини към мафията. <BR>Отишъл той при един от подчинените на шефа на мафията и казал: <BR>- Искам да дойда в мафията. <BR>- К’ва мафия бе? Няма мафия махай се. <BR>Отишъл нашия герой при шефа на мафията. <BR>- Искам да дойда в мафията. <BR>- К’ва мафия бе? Нама мафия чупката. <BR>Унил наши човек отишъл при Президента (И той бил в играта): <BR>- Искам да дойда в мафията. <BR>- К’ва мафия. Няма никаква мафия. <BR>Унил още повече нашия човек се прибрал в село и още като го видяли го попитали. <BR>- Влезе ли в мафията? <BR>- К’ва мафия бе няма никаква мафия. <BR>- Аре и тоя стана мафиот.
Оценка 0 от 0 гласа
Зенон бил запитан веднъж от своите ученици: - Учителю, ти имаш знания несравнимо по-големи от нашите. Защо тогава се отнасяш със съмнение към отговорите ни? Философът очертал два различни по големина кръга върху пясъка и като ги посочил, казал: - Големият кръг представлява площта на моите знания, а малкият на вашите. Но и двете площи са ограничени: извън кръговете има много неизвестни - и на мене, и на вас. Обиколката на голямата окръжност, т.е. моите знания, е по-голяма от тази на малката - следователно и границата на моите знания с неизвестното е по-голяма от вашата. Всъщност, именно от тук идва и съмнението ми.
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Оноре дьо Балзак Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Максим Горки I Вариант: Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка. - Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той. II Вариант: Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек. - Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
Оценка 0 от 0 гласа
На кръстовище в огромен джип се врязва черна волга с тъмни стъка. От джипа излиза яка мутра с бухалка и започва да удря волгата по фаровете, по предния капак, страничните огледала и накря чупи предното стъкло. Стъклопо се разбива на малки парченца, а зад волана на волгата седи командващият на баретите. Мутрата застива и после казва: - Опаааааа, господин генерал, аз тука чукам, чукам, никой не ми отваря за да си платя за аварията.....
Оценка 0 от 0 гласа
- Реших да уволня секретарката си, - казва директорът. - Защо? - пита инженерът. - Ами, наскоро имах юбилей. В този ден я срещам на улицата, тя носи едни големи торби. Предложих й да й помогна. Занесох торбите до тях и тя ме покани на чашка кафе. - Всичко това е много хубаво! - Влязохме у тях. Тя отиде в съседната стая и ми каза да не влизам там, докато тя не ме извика. - Прекрасно! - След няколко минути тя ме извика, влизам аз и гледам в стаята сложена огромна трапеза и около нея всичките ми подчинени. - Та това е великолепно! - Но представяш ли си в какъв вид влязох аз...
Оценка 0 от 0 гласа
Както си вървял по улицата нощем, Киркор бил прибран от полицаи за разпит. - Къде живееш? - Комсомолска 33. Бой и бум в мазата. На другия ден: - Къде живееш? - Комсомолска 33... Бой, бой и бум в мазата. На другия ден: - Къде живееш?! - Комсомолска 33 бе. Бой, бой, бой и пак в мазата. След 3 дни го пускат. Прибира се той целия насинен. А Гарабет радостно го посреща: - Киркоре, ще черпиш! От три дена идва полиция да те търси, а аз викам: - Тука не живее такъв...
Оценка 0 от 0 гласа
Подарили на една мутра златен Ролекс. Когато му връчили подаръка, той го харесал, но казал, че не го разбира. Обяснили му, че всъщност много лесно се познава часът - когато двете стрелки са горе е дванадесет, а когато са долу е шест и половина. На другият ден мутрата стои на улицата и чака шефа си. Покрай него минава едно момиченце и го пита: - Чичко, колко ви е часа? Мутрата с тежък замах поглежда блестящия си часовник, замисля се и казва: - Рано е да се каже...
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)