Върви си по улицата песимист. А зад него - двама оптимисти в цивилно облекло…

Сталин играе бридж с трима другари от политбюро. Сталин: - Три пики. Първи другар: - Четири кари. Втори другар: - Четири купи. Трети другар: - Пет спатии. Сталин: - Три пики. - Пас. - Пас. - Пас.

По Татово време двама политически затворници излизат от затвора. - Ауу, какъв дъжд вали - казва единият. - Абе, остави ги… да правят каквото искат - отговаря другият.

- Каква е разликата между социализма и оргазма? - При социализма се пъшка значително по-дълго.

Съобщение на ТАСС: \"Вчеpа в Тихия океан пpи неизяснени обстоятелства изчезна целият Тихоокеански флот на САЩ. Космонавтите Ляхов и Pюмин пpодължават експеpиментите на оpбита.\"

Кака Пена, многомашинничка и ударничка, я поканват да влезе в БКП. Дали й да чете устави, история на БКП и всичко, което е нужно да се подготви идейно. На събранието на първичната партийна организация я питат: - Како Пено, ти си наш човек, комунист. Ще те приемеме в Партията. Имаш ли някакви въпроси докато се подготвяше? Кака Пена отговаря: - Другарю председател, всичко ми е ясно, защо е червено знамето, какви са ми правата и задълженията, но едно не ми стана ясно: аз като партиен член, имам ли право да се чукам с безпартийни, щото лошо - безпартиен да чука партиен член! Помислили другарите и решили: - Имаш право, како Пено, но трябва сама да си го вкарваш, та да се чувства ръководната роля на Партията!

Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: - А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? - Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? - Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"

Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: - Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. - Това съм аз, Карлсон. - Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев. - Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! - Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?

След края на втората световна война Молотов казал на Сталин: - Стига сме работили бе другарю Сталин, нека излезем и се поразходим в гората край Москва и да изпием една бутилка старо френско вино… Сталин се съгласил и след като се усамотили в гората Молотов извадил бутилката вино и се опитал да я отвори… но напразно. Сталин го видял че се мъчи и решил да му помогне: - Дай аз ще я отворя! Опитал се и Сталин, но тапата не помръдвала… (те никога не са отваряли бутилки през живота си). Тогава едно козарче минавало край тях с козите и поискало да им отвори бутилката…Те се спогледали, но няма как - дали му бутилката… Момчето взело бутилката и с все сила я зхвърлило срещу близката скала и тя се пръснала… - Чакай бе, какво направи? Ти кой си бе? - Аз съм пионера Миша Горбачов! PS: Горбачов е бил тогава на 14 години, знаете и отношението му към алкохола като президент на СССР.

Съобщение на ТАСС от времето на студената война: \"Вчера в района на Бермудския триъгълник са изчезнали 4 американски подводници. От наша страна загуби няма.\"

Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва. - Кой кихна? (мълчание…) - Първи ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти. - Кой кихна? (мълчание пак…) - Втори ред, стани! Да се разстреля! Дълго нестихващи аплодисменти. - Кой кихна? (мълчание…) - Трети ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи "Слава на великия Сталин!" - Кой кихна? - Аз, аз… (ридания…) - Наздраве, другарю!

По тоталитарно време пускат на свобода двама политически затворници и те тръгват по улиците. Гледат - по магазините цените пак повишени. Единия: - Абеееее… Другия го прекъсва уплашен: - Ееееее де! - Е да де.

Умрял един агитатор и след смъртта си отишъл в пъкъла. След три месеца до небето звъни самия Луцифер: - Боже, вземи този агитатор на небето! Тук все разни събрания свиква, партийни занятия провежда, кръжоци създава. В пъкъла настана такъв безпорядък, че е трудно да се издържи и всички дяволи са изцяло обхванати в сдружения! - Добре, прати го при мене! - казва Бог, милосърден даже към пъкъла. След три месеца Луцифер пак звъни до небето да разбере там как вървят нещата с агитатора. - Ало, Боже! - Какъв бог бе! Тук въобще няма Бог!

По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира: - Политически е правилно, но исторически - неправилно! Не може. Носят му нов проект - стои Сталин и чете томче на Пушкин. - Исторически е правилно, но политически - неправилно! Не може. Носят му трети проект - стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин. - Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!

Сталин говори по телефона с Чърчил: - Не. Не. Не. Не. Да. Не. Не. Не. Не. Затваря. Секретарят му го пита: - Другарю Сталин, за какво му казахте "да"? - Попита ме дали го чувам добре.

Питат Фидел Кастро: - Ще има ли президентски избори в Куба? - Ще има. - А след тях ще има ли нов президент? - Ако изберете мен - ще има. - А ако не? - Тогава ще остане старият президент.

По случай 70-годишния юбилей на Живков членовете на Политбюро предложили на столичния народен съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттам отговорили: "По принцип не възразяваме, но ни се струва по-подходящо името Тошква."

Пациент в поликлиниката иска едновременно номер за очен и ушен лекар. - И ушите, и очите ли ви болят? - Не, но не виждам това, което чувам и не чувам това, което виждам.

По времето на социализма дисидент си пуска радиото и чува: \"Вие слушате радио Свободна Европа\". - Господи! - стряска се той - откъде знаят?!

Около правителствената болница в Москва има сериозно присъствие на милиция. - Да не би Брежнев да е…? - пита развълнуван минувач. Близостоящ милиционер му отвръща: - Не, от четири часа извършват сложна хирургическа операция - отделят езика на другаря Живков от задника на другаря Брежнев…