- Тате, учителката по математика те вика. — Какво се е случило? — Тя ме пита: „Колко е 9*7?“, а аз й казвам: „63“, тя пита: „А 7*9?“, а аз: — Същия х@й е… — Наистина, същото е – чуди се бащата, – Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: — Тате, а ти в училището ходи ли? — Още не съм. — Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. — Защо? — Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: „ А на х@я ли си да стоя?“ — Наистина, – казва бащата, – добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: — Тате, ти в училище беше ли? — Още не. — Не отивай, изключиха ме. — Защо? — Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. — А учителката за по география за чий х@й е дошла? — И аз попитах същото!

Лили Иванова си имала обожател. Един ден той, срам не срам, решил да се престраши и да й поиска ръката. Позвънил на вратата. Отворила му Лили и го попитала какво иска. — Ами искам да се оженя за тебе. — Ти какво работиш? — Ами тракторист съм. — Колко получаваш на месец? — По 150 лева. — Абе 150 лева на мене само за тоалетна хартия няма да ми стигнат. И го изгонила… Нашия човек си тръгнал, но по пътя мислил, мислил и решил да й го върне. Звъннал пак на вратата. Лили му отворила и той казал: — Дрисла!

- Чу ли за смъртния случай след приемане на Виагра? — Да, един идиот взел 12 таблетки! — И какво е станало с него? — С него нищо. Жена му умряла!

Песимистът вижда само тунел. Оптимистът вижда светлината в края на тунела. Реалистът вижда тунела, светлината и приближаващия влак. А машинистът вижда трима идиоти, седящи на релсите…

Жена казва на мъжа си: — Знаеш ли че никотина е бавно действаща отрова? — А ти какво искаш, да пуша стрихнин ли?

Млад шейх в родилния дом гледа през стъклото залата с новородените. Медицинска сестра го пита: — Ваше величество, кое е вашето дете? — Първите две редици.

- Не понасям жени, на които направо на лицето им е написано, че се продават. — И какво точно не ти харесва? — Скъпо, бе…

Чукчата си купува кола. Питат го как е. — Ами добре е. До града стигам само за един час. Е, вярно, после се връщам пет часа… — Защо бе? — Ами за напред има пет скорости, а само една задна…

Когато бях малък ме подгогвяха за живота с приказки. Мама ми е разказвала за Златното момиче, Езерното момиче, Снежанка, Червената шапчица… сигурен съм, че дори Малката русалка да срещна на морския бряг ще намерим общ език, но кой да ти каже, че имало и Мензисното момиче… кой?

- Митко, подай си шепичката, за да ти сипя орехи! — Татко ще ги вземе. — Ти не обичаш ли орехи? — Обичам, но ръката но татко е по-голяма!

Жена се прибира късно вечерта през парка. Гледа зад нея върви мъж. Ускорява крачките, той също. Започва да тича, и той започва. Хвърля си чантата, поглежда – той продължава да тича. Захвърля си палтото, но той я настига и й се нахвърля. — Господине, нямам никакви пари! Нямам пари! — А аз безплатно! Безплатно!

Две мутри си вървели и на едната и се изакало птиче на рамото. Другата казала: — Да ти дам кърпичка? — Аааа, къде щи ходя да му бърша газа!

Дяволите направили събрание и един след друг се изказвали кой какво е направил през деня. Тарторът ги слушал и давал оценки. Дошъл ред на най-малкото дяволче, то дяловито се изказало и се подхилвало. Тартора видимо бил доволен и усмихнат му казал: — Ей, голям дявол си, бе… ангелите да те вземат!

Качва се монахиня в автобус. Един пънкар ведна се лепва зад нея и почва да и пуска ръце. Възмутена, монахинята слиза на следващата спирка. Шофьорът на автобуса, станал свидетел на случилото се и извиква пънкара при себе си. — Ще ти дам един съвет, – казва шофьора на пънкара – познавам тази монахиня. Тя всяка неделя в 8 часа вечерта ходи на гробища и се покайва пред гроба на починал игумен. Ти ще застанеш зад гроба маскиран в черно и ще се представиш за въпросния игумен. Тя е глуповата и лесно ще я прелъжеш. Речено сторено. Пънкарът отива маскиран и се скрива зад гроба. Пристига монахинята и почва да се покайва. В този момент пънкарът казва: — Дъще аз те слушам и ще ти дам прошка… — Какво да направя – попитала монахинята. — Вдигай си фустата и ще ти дам прошка. Вдигнала фустата монахинята, пънкарът минал зад нея и я почнал. Точно преди да свърши, пънкарът си свалил маската и със смях казал:´ — Глупачкоооо… Аз съм пънкаря… Тогава монахинята си свалила наметалото и казала: — Знам… А аз съм шофьора!

- Тате, вярно ли, че пушенето на марихуана не влияе на мозъка? — Разбира се, защото, който има мозък не пуши.

- Нова вратовръзка? Ти ли си я купи? — Да. — Друг път не прави така, помоли някой друг.

- Къде ли изчезна нашият съученик Паздерков? Не съм го виждал цяла вечност. — Е как, не знаеш ли… Купи си кола и след месец и половина почина. — При катастрофа ли? — Не. Умря от глад.

Клошар в бюро за изгубени вещи: — Портефейл случайно някой да е донасял? — С каква сума? — 200-300 ще ми дойдат добре.

- Купете този прекрасен букет за жена си! — Не съм женен. — Тогава за любимата! — Нямам любима. — Купете го тогава от радост, че сте си осигурили толкова безгрижен живот!

Българ чете статистика във вестник, че на всеки един час в Ню Йорк един човек е блъсван от кола. Българ си мисли: — Горкият човечец…