Четвъртък, 20 август 2026
|
Първомай
34°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Утро. В леглото режисьор и млада актриса. Събуждат се, той се опитва да я прегърне, а тя му залепя една плесница с думите: - Изрод гаден, защо не каза веднага, че си режисьор на анимационни филми?!!
Прочети още подобни вицове
06.01.2024
06.01.2023
04.06.2022
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
Връща се мъж вкъщи от командировка, отваря гардероба, а там Нарния!
Разни
03.10.2017
2,259 прегледа
Следващ →
Още вицове
Полкът на Чапаев завзел някакво село и Чапаев нарежда: - Доведете ми една девственица! Водят му една красавица, след десет минути Чапаев я изхвърля и вика: - Негодници, нали ви казах девственица! Тая не е! Водят му друга. Пак същата история. Трета - пак я гони… Чапай разярен вика Петка при себе си: - Абе, говедо такова, майтап ли си правиш с мен? - Ама Чапай, - рекъл Петка, - никой не се будалка с теб. Първата аз лично я проверих и се оказа девствена. Втората Степан картечаря я провери, а третата двамата заедно я проверихме за всеки случай. Бива ли така - да ни нямаш вяра?
Учителката по математика е заловила преписвач: - Бързо извади пищова между краката!
Перничанин влиза в магазин в София, спира пред щанда с ризи и започва да разглежда. - Нещо за Вас, господине? - пита продавачката. - Искам една люлякова риза. Продавачката оглежда щанда, вади една лилава риза и му я подава. - Не искам лилава, искам люлякова. Продавачката се сепва, обръща се назад, изважда една цикламена риза и я подава. - Ти майтап ли си правиш с мене? Дай люлякова риза!! Продавачката подава всякакви цветове и накрая, след всички неуспешни опити заявява: - Съжалявам, господине, люлякови ризи нямаме. - Как да немате, като ги виждам. - Къде са? - Ей ги там, ма! - сочи оня към купчина бели ризи. - Но те са бели!?!! - А, к`во , бел люляк нема ли?
В погребалното бюро: - Какви ковчези предлагате? - Ами ето тук едни много хубави, за 500 лева. - А не, много скъпо е. Нещо по-евтино? - Ами тук едни прилични за 300. - Не, и това е много. - За 50 имаме едни от шперплат... - Скъпо е, няма ли нещо по-евтино? - Ама вие кого погребвате? - Тъщата. - Така да бяхте казали. Донесете я тука да й сложим едни дръжки за два лева.
Жената е като книгата — след прочит от много хора подвързията й се скапва.