София. Средата на зимата. Студ и мраз, вали гаден мокрещ сняг. На спирката пред Софийски университет чака рейса закъснял студент. Той е вдигнал яката на тънкото си палтенце, потропва с пробитите подметки на обувките си, опитвайки се да стопли премръзналите си крака. Проклина света и безпаричието и трака със зъби. До него спира бял мерцедес с тъмни стъкла. Бавно се спуска автоматичният прозорец, топъл въздух лъхва студента в лицето. Касетофонът свири модният чалга хит. Млада дама облечена с кожено палто протяга ръка през прозореца и изтръсква пепелта от цигара, забучена в дълго цигаре. Обръща се към студента и пита с приятен глас:
- Простете, млади човече, кажете ми моля, къде се намира най-близкият бар?
- В Стокхолм, к-к-к-учко...
Моряци корабокрушенци плават с лодка вече много дни, гладни, жадни... По едно време до тях доплава бутилка. Отварят я, а в нея - дух. Казва им:
- Задето ме спасихте, ще ви изпълня едно желание.
- Искам морето да стане от бира! - викнал веднага единият.
- Добре, правя го бирено - казал духът и изчезнал.
Гледат моряците - вярно, бира навсякъде. Вторият моряк обаче вика възмутено:
- Какво направи бе, идиот? Сега трябва да пикаем в лодката.