Капитанът строява ротата пред казармата.
- Редник Иванов!
- Аз!
- Петнадесет крачки напред, ходом марш!
Иванов тръгва, но...
- Господин капитан! Повече не мога - стената.
- Повече и не трябва. Рота! Огън!
Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок-подскок и най-отпред. Лъвът го хваща, хвърля го на края на опашката и му казва:
— Няма да се предреждаш!
Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок – най-отпред. Лъвът пак го хвърля на края на опашката.
— Няма да се предреждаш!
Заекът пак става отръсква се и скок-подскок – най-отпред. Лъвът за пореден път го хвърля на края на опашката. Тогава заекът казва:
— Ако някой още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!