Една мутра всеки божи месец карал възможно най-яките коли. То не било Ферарита, то не било МакЛаръни, то не било Поршета. И всичките тези коли му ги давал шефа му. Тъй ама в последния ден от месеца мутрата винаги ги чупел. Един път, втори път, трети път, шефа му вече пред фалит. Последния ден на месеца тоя път шефът решил да се качи при мутрата и да види, какво толкова прави. Качва се той късно вечерта. Мутрата тръгва по магистралата 100 после 130 140 170 200. Шефа почнал видимо да се притеснява за своето здраве, а като се сетил, че е последен ден от месеца бил готов да скочи от колата в движение. Карал си мутрата и по едно време в насрещното два фара на един камион тип ТИР. Мутрата се обърнал към шефа и казал:
- Шефе, шефе гледай ся как ше мина между тея два мотора.
Разказ на ветеринар:
Веднаж на гости ми дойде бивша моя студентка. Седим, говорим си и в един момент телефонът й звъни. Стопанката на куче, при която тя се кани да върви. Разговорът (както го чух, т.е. – само нейните отговори) звучеше така:
- Да, ще дойда при вас след около час…
Сигурно, по-добре да ме посрещнете на спирката на метрото. "Западен парк"? Добре, след един час. Как да ме познаете? Ами, аз съм висока и стройна. Облечена съм с черно палто, дълга черна пола… Черни ботуши… Чантата… Въобще, цялата съм в черно и с коса...
В разговора настъпва дълга пауза.
- …Коса – това е някаква прическа!