Неделя, 4 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 22°
Чукчата стои на пост. Пристига проверяващ офицер. - Редник, мирно! Колко човека има във вашата рота? - Седемдесет, другарю майор! - А колко са в батальона? - Двеста и петдесет, другарю майор! - А с какво се занимавате? - Охраняваме ядрени складове, другарю майор! - Редник, мирно! Как може да ми разказвате такива работи? Ами ако съм шпионин? - Мамка ти шпионска! Автоматен откос…
Чукчи 6,499 прегледа
Следващ →

Още вицове

Една нощ всички хора поглеждат към небето и виждат странна картина - един куп комети започват да се подреждат и изписват на фона на звездното небе: "Здравейте! Вие кои сте?" Настава паника. После всички правителства се впрягат, мобилизират всякакви ресурси, пращат всякаква техника в Сахара и като мръква, изписват в пустинята с ярки светлини: "Здравейте и вие! Ние сме земляни!" На другата вечер кометите пак се подреждат в надпис: "А вие млъквайте! Не говорим с вас." Трима разхождайки се на остров попадат на канибали. Царя на канибалите казва: -Ще ви убием, но може да се спасите. За целта трябва да намери всеки от вас по 3 плода от 1 и същи вид..... Връща се първия и носи 3 ябълки. Канибалите му казват: -Трябва да сиги натикаш отзад без да пражиш физиономии! Натикал 1 но го заболяло и го убили... идва втория с боровинки... тъкмо да вкара и третата и се разсмива... на небето се срещтат двамата и се питат как са умрели. 1-ят казва-аз носих ябълки и ме заболя и направих физиономия. А, ти? -Аз бях намерил боровинки. Тъкмо свършвах с третата и видях другия като се задаваше с ананаси.... Финал на дискусия относно девственността. Последни фундаментални изводи: 1. Девственността е съкровище. 2. Същата трябва да се пази, като зеницата на окото. 3. Как - дискутиращите девственници не намерили решение, защото ключовете на съкровището висят окачени на чуждо място - респективно в гащите на мъжете и затова на този етап предмета на дискусията не може да се опази... Не е ли странно, но няма нито една богата православна страна...защо така? Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: - Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! - А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: - Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала... Белград ли беше...? София ли беше...?