Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства:
- Какво закопаваш там, малката ми?
- Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах...
Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка:
- Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?...
Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика:
- Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!
Отишли група студенти на пикник и замръкнали. Нямало къде да спят и отишли до близкия манастир. Отива водача им и пита игумена:
- Дядо игумене, ще ни пуснеш ли да преспим?
- Виж, мойто момче, - казал игуменът, - ще ви пусна ама ти уреди нещо за чукане и няма проблеми.
Настанили се те в трапезарията. Решили да си лягат и отива пак същия студент при игумена. Чука на вратата на килията му.
- Влез, влез.
Влезнал той.
- Лопни мандалото че влиза хлад.
Затворил той вратата.
- Какво стана? Кандардиса ли някое маце? - пита игуменът.
- Ама дядо попе, аз… нали разбираш, те… никоя не искаше… а и вече е късно… дай още по някое одеало да се завием и да си ходя…
- Късно е чадо, мандалото лопна…