Вървяла си едно време една Калинка-Малинка в приказната гора и изведнъж видяла нещо страшно - огромно, лошо и лудо!
"Какво си ти чудовище?" - попитала Калинка-Малинка.
"Аз съм чудо-юдо!" - отговорило чудовището - "И сега ще те настъпя с чудовищния си крак, който има хубави пръсти!"
"Недей, недей!" - проплакала Калинката - "Какво да направя, че да не ме настъпваш?!"
"Купи ми два бюрека и една баница с кайма и ще те пощадя!" - казало чудо-юдо.
Оттогава калинките пълзят и летят по света да търсят баница с кайма и два бюрека, а хората си мислят, че калинките показват пътя към щастието и любовта. Извод: дори любовта на приказните чудовища минава през стомаха!
Тъща отива на гости на дъщеря си и зет си. Става късно и дъщеря и й предлага да пренощува в тях. Още не се разсъмнало и тъщата решила да си тръгва. Почва да се облича шумно, обува се, пуфти, трополи. Изведнъж тя отваря вратата на спалнята с трясък и казва с писклив шепот:
- Зетко, стани да затвориш вратата след мен, защото ме е страх като я хлопна подире си да не те събудя!