Из разказ на стар морски вълк:
- Значи веднъж моят кораб попадна в такава гъста мъгла, че дори носа не можех да си видя. Внезапно, когато вече се бях отчаял напълно, видях в далечината слаб огън. Силите ми се върнаха и пълен с надежда аз завъртях щурвала и насочих кораба към огъня. Огънят се приближаваше, приближаваше, ставаше все по-ярък и контрастен, и, накрая, разбрах, че това е ..... огънят на моята цигара...
Седят три жени и пият кафе. Едната казва:
- Моята свекърва я погребахме на едно много хубаво място - тишина, слънце, спокойствие...
Другата:
- И ние нашата я погребахме на хубаво място - слънчево, тихо, спокойно...
Третата звъни по мобифона на свекървата си:
- Мамо, какво правиш?
- Ами-и-и... Какво да правя, мотам се.
- А така, мотай се, мотай се! Хората взеха хубавите места, а ти още се моташ!