Отдавна некъпан войник се прибира на автостоп към Самоков. Около Пасарел спира кола, управляванa от възрастен мъж.
— Дядо, закарай ме до Самоков! Вече от трета кола ме изхвърлят защото много съм миришел.
— Сядай, моят нос отдавна вече не работи!
След 2 – 3 километра дядото спрял колата и рекъл:
— Слизай!
— Ама нали носът ти не работи!
— Да, ама ми се насълзяват очите и не виждам пътя!
Доктор към пациента:
- От какво се оплаквате?
- Докторе, не мога да заспивам вечер.
- Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай.
- Опитах, не става... И... тогава се започна.
- Какво се започна?
- Да стрелям, докторе.
- ???
- Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям.
- Гледаш новините, нали?
- Да, и вестници чета... Та започвам да стрелям, докторе, ей така - с много стръв и страст. А на мушката - разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и... заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница.
- Минавай! И ме запиши в разчета!
- Докторе, и ти ли?!
- Мамка им!