Четвъртък, 20 август 2026 | Първомай Слънчево 22°
Жена влиза в бар: - 2 големи уйскита! - казала тя сопната. - Ама ще успеете ли да ги изпиете, все пак големи, че и 2? - попитал бармана - Абе поскойно бе, аз съм от Добрич! Изпила ги тя и казала: - Още 2 големи... - Ама сигурна ли сте, няма ли да ви дойдат много? - отново попитал барманът. - Абе спокойно бе, аз съм от Добрич! - отвърнала самодоволно жената. Обърнала и тях и казала: - Я сега дай 2 големи шопски салати! - Ще можете ли да ги изядете? Наистина са големи... - казал барманът. - Абе спокойно бее! Аз съм от Добрич! - казала пак жената. След, като ги изяла отсякла: - Сега искам 2-ма мъже! - Сигурна ли сте? 2-ма няма ли да са ви множко, ще издържите ли?! - попитал с недоумение барманът. - Абе спокойно бееее, аз съм от Добрич! - отвърнала отново жената. След 2-3 часа жената едвам се довлякла обратно на бара, ходейки разкрачена и едвам гледайки, погледнала бармана и попитала със сетни сили: - Абе, защо не каза, че и мъжете са от Добрич бе?!
Семейни 3,661 прегледа
Следващ →

Още вицове

Сега в Интернет толкова се пише за края на света, че оставам с впечатление, че когато на 21.12.2012 нищо не се случи, възмутени хората ще излязат на улицата и ще спретнат този прословут край на света. Самостоятелно и абсолютно доброволно. - Чичо, какво ти е хубаво палтото! Какви домати и краставици са нарисувани само! - Махни се, момче!! Не виждаш ли - лошо ми е! Светско общество. Вечеря. След втората бутилка шампанско поручик Ржевски се изцепва на висок глас: - Дами и господа, отивам да се изпикая! Седяща до него, Наташа Ростова поучително му прошепва: - Но поручик, но как може така да се говори? Като образован и културен човек следва да кажете: "Отивам да погледам звездите". След като сконфузено се поправил, Ржевски излязъл. Пет минути по-късно се връща и протяга веднага ръка към пълният с искряща течност бокал. Неспособна да потисне женската си природа, Наташа Ростова казва: - Поручик, а Вие поне да си бяхте измил ръцете! Поручикът невъзмутимо: - О, не се притеснявайте, мадам! Телескопа го държах с другата ръка... - Госпожице, може ли да ви поканя на танц? - Може! - Ето ви "поканата"! Чакам ви събота вечерта, ул."Антон Чехов", ап. 26. Рано сутрин мъжът отива до прозореца, вдига щорите, поглежда навън и казва: - Не мислиш ли, че днес ще бъде прекрасен ден? - Какво искаш да кажеш с това? - А нищо, просто си спомних какво ми говореше едно време. - И какво ти говорех? - Ами, казваше, че един прекрасен ден, ще си събереш багажа и ще се махнеш от мен...
Реклама — Зона 3 (728x90)