Кучето си мисли:" Ето моя собственик...Грижи се за мен, храни ме, играе си с мен, ..Сигурно е Бог!"
Котаракът си мисли" Ето моя собственик..Грижи се за мен, храни ме, играе си с мен, ... Сигурно аз съм Бог!"
Червената Шапчица, Роджър Зелазни
Червената Шапчица застина. Вълкът се вгледа напрегнато в нея - някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й.
Внезапно пред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни.
- Помогни ми! - извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна. Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, толкова по-силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността.
Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.