Нощ. Зима. Автобусна спирка. На спирката стоят и чакат последния автобус семейство с осем деца и слепец. Автобусът пристига препълнен. Жената с децата се натъпква вътре, а на мъжа и слепеца се налага да се прибират пеша. Вървят двамата един до друг, изнервени до крайност. Слепият чука с бастунчето по плочките - трак, трак, трак...
- Слушай, - казва многодетният татко - все едно в главата ми чукаш с тоя бастун. Какво, толко ли е трудно да му сложиш една гумичка отпред?!
- А, не е трудно, ама ако ти беше слагал гумичка накрая, сега щяхме да си седим в топлия автобус!
Дете плаче на улицата,полицай отива при него и му казва:
- Защо плачеш,къде е майка ти да те заведа при нея?
- Не искам при нея, тя ме бие.
- Добре де къде е баща ти?
- Не искам и при него,той повече ме бие.
- Добре де при кой да те заведа?
- При ЦСКА!
- ?????
- За тях батко казва, че никого не бият.