Славчо отишъл на театър. Доходило му се, търсил, търсил, тоалетна никъде. Влязал в някаква стая, хора седят и си пият чай. Обърнал се той към стената и си свършил каквото му се правило. Излизайки казал:
- Е, и вие намерихте къде да пиете чай!
- Мъжът ми си мисли, че е кон, докторе! Това е ужасно! Ще можете ли да го излекувате?
- Да, госпожо. Но трябва да ви предупредя, че лечението ще струва много!
- О, няма значение! Откакто започна да печели надбягванията, нямаме проблеми с парите.