Двама канибали, баща и син, били избрани от племето да отидат на лов за храна. Те навлезли навътре в джунглата и се притаили край една пътека. След малко по нея се задал дребен възрастен мъж.
- Виж, тате, някой идва - обадил се синът.
- Не става - отсякъл бащата. - От този няма да се нахранят и кучетата. Ще почакаме още малко.
След половин час се задал ужасно дебел човек.
- Виж, тате, този наистина ще стигне за всички - казал синът.
- Не става – отсякъл пак бащата. - Този е толкова тлъст, че всички ще умрем от сърдечен удар. Ще почакаме още малко.
След един час край тях минала страшно красива жена.
- Е за тази нищо не можеш да кажеш - обадил се синът. - Дай да я изядем.
- Не - поклатил глава бащата. - Няма да я изядем.
- Защо? - попитал учудено синът.
- Ще я вземем с нас жива и ще изядем майка ти!
Червената шапчица, Томас Харис
Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим.
- Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…