Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата:
- Защо си толкова отслабнала и болна?
- Не питай... Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това - да си толкова добре?
- Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение.
След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха:
- Какво става сестрице, нали ти дадох съвет?
- Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах.
- И какво?
- Ами как какво - сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
Един маж отишъл на лекар и казал:
- Докторе имам проблем.
Доктора казал:
- Ами кажи, да видим дали мога да го разреша.
- Вчера дойде комшийката у нас и се заприказвахме, приказвахме, приказвахме и се наебахме.
Доктора казал:
- Ми няма лошо, кво толкова - изневерил си един пат на жена си - няма нищо!
- Да, ама на другия ден дойде и балдъзата и с нея се заприказвахме, приказвахме, че зехме и се наебахме.
- Ми няма проблем какво толкова ся?
- То хубаво, ама на по-другия ден дойде у нас комшията, зехме да говорим, приказвахме, приказвахме и зехме, че се наебахме.
Доктора казал:
- Айде тръгвай, тръгвай, че май много се заприказвахме с тебе.