Вицет — Първомай

Веднъж изпращах едно момиче. Когато стигнахме до тях, тя ме покани у тях: - Родителите ми ги няма, на море са. Можеш да дойдеш да пием по кафе( със съвсем ясен намек) - Не, не мога преди сватбата. Тя си помисли: какъв джентълмен. Аз си помислих: Жалко, че не си смених чорапите!

Разни 03.10.2017 2,645 прегледа

Следващ →

Още вицове

- Благодаря за танца, госпожице. - Какъв танц? Аз просто към изхода се изнасях. Отишли самозвани майстори да лепят тапети на възрастна жена. Тапетите били на врабчета. Почерпила ги бабата с отлежала ракия и "майсторите така се натряскали, че започнали да лепят тапетите обратно. - Абе, сине, тези врабчета са с краката на горе! - рекла старицата. - Нищо, бабо! Ние нарочно - да не ти нацвъкат килима! Истината за сътворяването на света е малко по различна: - Когато в неделя Господ рекъл: Да бъде светлина, Чък Норис се пробудил леко и казал: - По късно, спя още! И така всичко се преместило за понеделник. Само глупаците могат да бъдат абслютно сигурни в нещо. Абсолютно съм сигурен в това. Започнало е езиково обучение на катаджиите. Вече е готова и първата фраза: "Гуд морнинг! Сержант Иванов. Гив ми, плиз, туенти левс!"