Беден студент горчиво плаче на трамвайната спирка. Към него се приближава бабка.
- Синко, защо плачеш?
- Загубих си трамвайния билет.
- Ето, вземи моя, недей да плачеш.
- Не - ридае студентът - в моя билет беше завита закуската ми.
Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл!
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече!
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив!
Желая ти достатъчно болка, че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи!
Желая ти достатъчно да получиш, за да задоволиш желанията си!
Желая ти достатъчно да загубиш, за да оцениш това което имаш!
Желая ти достатъчно "Здравей", за да ти даде сили за последното "Довиждане"!