Понеделник, 5 октомври 2026
|
Първомай
22°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Спорт
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- Защо не си се оженила още? - Предпочитам да нося щастие на много мъже, отколкото нещастие на един.
Прочети още подобни вицове
05.10.2026
05.10.2026
05.10.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Семейни
Майка слага детето си да спи, но то плаче. Пее му приспивна песен - то пак плаче. Пее му още една - продължава да плаче. Пее трета, четвърта... Накрая детето отваря очи и казва: - Мамо, аз разбирам, че ти се пее, но искам да поспя.
Семейни
03.10.2017
3,765 прегледа
Следващ →
Още вицове
Седи си един мъж на масата и си премята фишове от тото.Замислен казва на жена си: -Ех жена,да знаеш имам си една надежда...,а жена му го погледнала,въздъхнала и казала: -Абе мъжо,и аз си имам един Иван,ама ме е страх да ти кажа...
Преди 40 години. - Гошко, отиди да купиш хляб, мама! - Вчера аз ходих, нека да отиде бати. - Айде бягай с колелото! - Добре. (Колело е кръг от арматурно желязо,което се бута с кука)
Двама приятели WEB дизайнери разговарят. Единият казва на другия: - Мойто гадже е 90/60/90! - Аууу, че тя лилава бе!!!
Мъж се прибира по-рано от командировка и вижда пред вратата 45 номер маратонки. Навежда се и слуша: - Мило, представяш ли си какво ще стане, ако мъжът ми се прибере в този момент? В отговор се чува с дебел глас: - Ще му хвана врата и ще го извия като на пиле... А пред вратата съпругът показал среден и казал тихо: - На, на, ще хванеш аз съм още 2 дена командировка!
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк - Ела при мен - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.