Четирима пасажери пътуват в един влак-един шоп, един пловдивчанин, една дебела и една мощна блондинка.
Наближава тунел и изгасват светлините. В тъмнината се чува един юмрук. Излезли от тунела, светнали лампите и четиримата се спогледали мислейки:
Дебелата: Сигурно пловдивчанина е метнал ръка на блондинката. Блондинката се е ядосала и го е цапардосала.
Блондинката: Сигурно пловдивчанина е искал да ми метне ръка, но в тъмното е нацелил дебелата и дебелата му е завъртяла един.
Софиянецът: Със сигурност пловдивчанина е метнал ръка на блондинката. Блондинката се е ядосала и по погрешка е нацелила мен.
Пловдивчанинът: Оооххх, кога ще дойде друг тунел, та да му извъртя на софиянеца още един.
Един ден Зайо-Байо си вървял в гората, но не щеш ли, паднал в един трап. Минало магарето и заека му рекъл:
- Моля те, Марко помогни ми!
Магарето се поколебало, пък отвърнало:
- Ще ти го пусна, пък ти се хвани за него и се изкачи.
Така и станало заекът се хванал и се измъкнал.
На следващия ден Зайо вижда Марко във същия трап.
- Моля те, помогни ми казало магарето.
Зайо Байо отвърнал:
- Моя е малък, ама ще се обадя по мобифона да дойдат и да те извадят.
Заекът звъннал, извадили магаретор пък то рекло:
Ех, Зайо, Зайо, който си няма... си има мобифон.