Автобус пътува към далечно село.
От задната част някой крещи на шофьора:
— Ей! Капут! Карай по-бавно! Не возиш дърва!
Малко по-късно същият глас:
— Ей! Капут! Карай по-бързо, че ще закъснеем!
Шофьорът започнал да нервничи….Отново същият глас:
— Ей! Капут!…
Шофьорът спира, хваща манивелата и тръгва към задния край на автобуса. На първата седалка седи една бабка, която решава да го успокои…
— Капутчо, синко! Тия са се напили, не им обръщай внимание…
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
Паулу Коелю (Алхимикът)