Имало едно време един пелтек, дето имал затруднения да каже кока-кола. Забелязал след време, че 39 пъти като каже кафе, на 40-тия казва кока-кола. Вървял си той към една сладкарница и си повтярал: кафе, кафе, кафе... и така 39 пъти. Влязъл в сладкарницата и казал:
- Една кока-кола!
- Моля? - недочула продавачката.
- Едно кафе.
Възрастната жена вървеше към перона. Сърцето й се късаше, не искаше да си заминава, все пак тук живеят дъщерята и внука...А кога ли пак щеше да дойде, не знаеше...
До нея ходеше дъщерята и я държеше под ръка...На нея също не й беше весело..Внукът много се беше привързал към баба си...И той не искаш тя да заминава...Около тази тъжна компания с тежките куфари в ръце подскачаше весело зетят...