Габровка разказва на приятелката си:
- Десет години живях в Търново и не станах болярка. Като ходех да пазарувам, все търсех по-пълна бутилка с олио и компот от плодове без костилки…
Видяло магарето, че на една поляна се насъбрали много коне и то отишло при тях.
- Ха ха - присмяли му се конете - за какво си дошло пък ти тук ? Ние сега ще се надбягваме.
- А пък аз си помислих, че ще си ги мерите та за това дойдох.