Четвъртък, 20 август 2026 | Първомай Слънчево 36°
Веднъж малкият Иванчо разхождайки се в парка намира бележка, но уви не може да чете. Занася бележката на учителката си и я моли да му я прочете. Учителката прочела бележката и му се скарала: - Как не те е срам да ми даваш такива работи! Вън, да ми се махаш от главата! На път за вкъщи срещнал полицай. Помолил го да му прочете бележката. Полицаят погледнал бележката и побеснял. - Как може такова малко момче да се занимава с такива работи? Учуден Иванчо отишъл при баща си и му показал бележката. Той я прочел и почнал да му вика: - Ти, безсрамнико, как не те е срам да ми показваш такива работи! Смаян Иванчо тръгнал да обикаля и да търси някой да му прочете бележката. След дълго обикаляне и търсене стигнал до дявола. Помолил го да му я прочете. Дяволът погледнал бележката, засмял се и я скъсал. Малкият Иванчо го попитал защо се смее и какво толкова пишело на бележката. Дяволът, смеейки се му отговорил: - Не знам, не мога да чета.
Тъпизми 7,094 прегледа
Следващ →

Още вицове

Яжте повече фасул! Държавата има нужда от газ! Домакинът предупреждава гостите си: - Само не сядайте на този диван! Гъмжи от бълхи. - А защо не го изхвърлите? - Опитвахме, но те винаги го връщат удома... Ако имах копирен център щях да наемам само близнаци. Мъж се прибрал у дома мрачен: - Какво има? - попитала жена му. - Предсказаха ми, че тази вечер точно в 12 ч. смъртта ще дойде да ме вземе от бирарията. - Ами тогава се дегизирай - посъветвала го тя. - Облечи други дрехи, обръсни си мустаците, даже за по-сигурно и косата, тя няма да те познае. Човекът я послушал. Обръснал се, облякъл други дрехи, отишъл в бирарията и седнал на бара. По едно време гледа - влиза смъртта. Огледала се насам-натам, пък си рекла: - Ако тоя чук, дето го търся, не дойде до 12 ч., ще прибера оня плешивия до бара. - Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим. - Можеш. Хайде още малко. - Мило, ние се бяхме разбрали за десет. - Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет. - Но аз наистина не мога повече. - Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"! - Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край. - Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме.
Реклама — Зона 3 (728x90)