Неделя, 4 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 22°
Търговски пътник на свечеряване почуква на вратата на птицеферма в дивия Запад. Отваря му стопанката и той я пита: - Госпожо, мога ли да пренощувам у вас? - Да, разбира се - отговаря тя - Но имайте предвид, че съм сама вдовица... - Не се притеснявайте, госпожо, аз съм истински джентълмен - уверява я той. На сутринта търговецът си тръгва, но излизайки му прави впечатление, че във фермата има поне 100 петела. - За какво са Ви толкова много петли? - пита стопанката. - А, само един от тях върши работа - отговаря тя - Останалите са истински джентълмени.
Семейни 3,601 прегледа
Следващ →

Още вицове

В трамвая: - Бабо,защо си купуваш 2 билета? Пита кондуктора. - Синко,ако загубя единия, да имам втори. Засмял се кондуктора и я питал: - Ами ако случайно загубиш и втория? - Е, тогава имам карта. Жената на един алкохолик искала да откаже мъжа си от алкохола.Отишла при един поп и го попитала,а той и казал: -Изтегли пари от банката и купи много алкохол.Изсипи го във ваната,сложи една умряла котка вътре и го остави във ваната половин-един час.И посли всичко ще е наред. Жената направила така и след като оставила мъжа си там излязла на вън.Минал половин-1 час па си рекла: -Е,нека остане още половин час във ваната. Когато станало време жената се качила и влязла в банята.Що да види ваната празна,а мъжа хванал котката и вика: -Хайде мацо,пусни още 300грама! - Добрата новина? - САЩ ще се изнасят от Ирак. - Лошата? - Май се изнасят към Иран. Жена споделя с приятелка сензация: - Току що се возих в метрото и станах свидетелка на необикновенна сцена. Някакъв мъж отстъпи място на една дама. От изненада тя загуби съзнание. А когато се съвзе, благодари на този мъж за джентълментската му постъпка. И изведнъж и той се строполи в безсъзнание! Съдията: — Обвинен сте в нарушаване на обществения ред. Обикаляли сте пиян и с виковете си сте събудили заспалите граждани. Какво ще кажете за свое оправдание? Подсъдимият: — Всичко това е вярно. Трябва да проявите разбиране в моя случай. Същата вечер жена ми ме напусна. — Е та какво? Така ли трябваше да изразите радостта си?