Съдията към ответника:
- Разкажете още веднъж какво се случи!
- Прибирам се след командировка - заразказвал ответника,
и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена,
а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника
и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака...
Съдията към ищеца:
- А вие какво бихте разказали?
- Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. И тая сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака...
Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка):
- А вие какво бихте добавили?
- Амиии, седя си аз кротко в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя...
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова... от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал:
- Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно?
- Ее, няма какво да крия - 130... и нещо отгоре... Ами ти?
- А аз съм малко по-добре от теб - 140... и нещо отгоре...
- Като си говорим за тия проблеми... да знаеш какво прави нашият приятел професора Агоп? - сетил се Гарабед.
- Отдавна не съм чувал нищо за него!
- Ох, завалията... той е много зле! Получава 450... и нищо отгоре!