Неделя, 4 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 18°
Приземил се един космически кораб, излезнали някакви приятни на вид зелени човечета. Първия човек когото срещнали бил Иванчо. Добре дошли, - поздравил той - какво ви води насам? А ми ние - отговорило едно от тях, - искаме да се запознаем с вашата физика, с вашите нрави и обичай и всичко останало. Разпитвали за много неща, а Иванчо с охота им отговарял, по едно време едно от тях се доближило до Иванчо и го почукал с пръст по окото. Какво е това? -Око -отговорил Иванчо; А, това? -и почукал Иванчо по ухото, после по устата, по ръката, по кракът му, то питало и почуквало а, Иванчо му отговарял, накрая казало на Иванчо че всичко му е ясно. Иванчо и той ги разглеждал с интерес, забелязал че има както мъжки така и женски екземпляри и решил и той да ги попита нещо. Иска ми се да науча, как правите секс? А..с пръсче, с пръсче.
Иванчо и Марийка 3,964 прегледа
Следващ →

Още вицове

Хан Кубрат свикал синовете, обърнал се към най-големия - Баян и му казал: - Баяне, вземи една пръчка от този сноп и опитай да я счупиш. Взел Баян една пръчка и я строшил. - Хайде, сега вземи целия сноп и опитай пак! Взел Баян целия сноп и без никакво затруднение строшил всичките пръчки. Тогава Кубрат казал: - Баяне, Баянее, прост беше и прост ще си останеш! По време на тренировка един от момчетата пита: - А сега какво следва, тренер? Мислил треньопът и изръсил : - Ами, момчета, хайде малко да загреем, да направим няколко дължини от мен до другото дърво! Иванчо влезнал в кухнята, видял един пакет карамелени бонбони на масата и веднага ги излапал. След малко влезнала и малката му сестра, видяла празната кутия от бонбоните и започнала да хленчи: - Ти изяде всички бонбони и дори не се сети за мен! - Как да не съм се сетил? Защо мислиш ги изядох толкова бързо? Красиво момиче спира автомобил и моли да я закара до някъде. - Може - съгласява се водачът, - само че покажете си лявата длан. Девойката я показва, водачът внимателно я разглежда. - Всичко е наред. Линията на живота ви е дълга. Сядайте! Автомобилът потегля, а удивената девойка пита: - За какво ви беше нужна линията на живота ми? - Повредени са ми спирачките, затова! - отвръща водачът. По какво може да се познаете, че скоро е било Цветница? По oплешивелите върби навън!