Марийка щяла да ходи да спи в Иванчо. Преди да тръгне баба й й казала:
- Марийке, сега, като отидеш и като легнеш Иванчо може да поиска нещо от тебе! Ама ти ще му викаш "не бива".
Послушала я Марийка, и вечерта си легнали с Иванчо. По- едно време той я попитал:
- Марийке, трябва ли да сме на отделни легла?
- Не бива, Иванчо!
Легнали на едно легло. Иванчо пак я попитал:
- Марийке, трябва ли да сме с пижами?
- Не бива, Иванчо!
Съблекли се.
- Марийке, трябва ли да спим?
- Не бива, Иванчо!
И така цяла нощ не бива... На сутринта Марийка като се прибрала казала на баба си:
- Офф Бабо, от твойто "не бива, не бива" Иванчо цяла нощ ми го набива....
Едно семейство си имали свинка. Като и станало време за заплождане, решили да я заведат до съседното село , че там бил най-добрия нерез в околността красавец, здравеняк и доказани качества в таз деликатна област.
Речено сторено. И понеже стопанинът си имал мотор с кош, една неделя сложил на свинката очилата и каската, качил я в коша и потеглили .
А когато се върнали надвечер, свинката имала видимо доволно изражение.
За по-сигурно, на следващата неделя, стопанинът пак я закарал до съседното село .
А на по-следващата неделя, стопанката разбудила рано-рано стопанина с думите:
- Хайдееее мъжо, ставааай, ставай, че свинката си е сложила каската и очилата, седнала е в коша и те чака!