Първата Световна Война. Отива един сръбски войник на бръснар в българско село и казва на бръснаря:
- Я сом београдски юнак, ке ме бричиш без сапун!
- Добре, сядай.
Извадил бръснаря най-тъпия си и назъбен нож и започнал да го дере. Дере го, дере го, сълзи започнали да капят от очите на сърбина, но той трай. По едно време не издържал и казал:
Знайш ли, я не сом баш от Београда, море цапни малко сапун!
Самотна жена звъни в службата за компаньони:
- Имате ли силни мъже?
- Разбира се!
- А силни и красиви?
- Всичките са такива!
- А силни, красиви и стилни?
- Да!
- А от тези силни, красиви и стилни има ли такива, които дълго не свършват?
- Да!
- А има ли такива които дълго, дълго, дълго, дълго не свършват?!
- Имаме такъв, взимате ли го?
- Да! Давайте го!
След половин час се звъни на вратата. Тя отваря, а там стои силен и красив младеж с цветя, целият облечен в Кавали и Гучи, дори чорапите - Бриони и т. н.
Влизат в спалнята, тя ляга на кревата, а той в това време хвърля цветята, и започва да къса всичко по себе си, костюма на парченца, ризата на парцали... а тя:
- КАКВО ПРАВИТЕ? ЗАЩО ТАКА КЪСАТЕ?
- ЗАЩОТО КОГАТО СВЪРША, ВСИЧКО ТОВА ЩЕ Е ИЗЛЯЗЛО ОТ МОДА!