Неделя, 4 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 22°
Отива един в еднa туристическа агенция и казва: - Искам да си поотпочина някъде, но да има там библиотека, билярд, басейн, сауна, фитнес. Храната да е добра. А в стаята си да имам компютър, телевизор, видео и да не е много скъпо чак. Служителя от агенцията му отговаря: - А не искате ли всичко това безплатно? - Че има ли начин? - Да, само трябва да попаднеш в някой швейцарски затвор.
Разни 2,060 прегледа
Следващ →

Още вицове

Адвокат праща телеграма на свой клиент в чужбина: „Тъща ви се помина в съня си. Да я погребем ли, да я балсамираме ли или да я кремираме?" Отговорът гласи: „Не рискувайте - поръчайте и трите". алко момиченце в детската градина плаче. Учителката го пита: - Какво става, кой те обиди? - Петьо. - И какво ти каза? - Каза, че тъщите трябвало да се избиват още от малки. Един отива за риба. Нещеш ли на въдицата му попада златна рибка, която му проговаря: - Рибарю, аз не съм златната рибка, но съм Златната акулка и ще ти изпълня едно желание, ако ме пуснеш обратно във водата. Помисли си хубаво. Рибарят помислил и казал: - Искам, оная ми работа (к..) да е по-дълъг от краката ми! - Няма проблеми - отговорила акулката и му отгризала краката! Мъж завел любовницата си в мотел. Легнали си те, а жената казва: - Знаеш ли какво? Много зле се чувствам в момента, трябва да се наспя. Хайде да отложим секса за утре сутринта. Мъжът се съгласил. Жената се опитва да заспи, обаче не се получава, защото в съседната стая някой хърка ужасно. Накрая се принудила да почука по стената и викнала: - Хей, господине! Много ви моля, да изпушите една цигара навън за десетина минути, защото не мога да заспя от вашето хъркане. Иззад стената се чува: - ОКей, няма проблем, излизам... Хъркането спряло, любовниците заспали спокойно. На сутринта се събуждат и започват да правят секс - ласки, стонове, ахкане, охкане, все по-силно и по-силно. По едно време по стената се чука и се чува гласа на съседа: - Хей, съседа! Може ли услуга за услуга. Излез да изпушиш една цигара за десетина минути, че не мога да си обуя панталона... След първия учебен ден: - Аз мога да пиша! Мога да пиша! - Какво можеш да напишеш, Томи? - Откъде да знам? Не мога да чета!