Вицет — Първомай

Зима. По заледен път с мъка пълзи запорожец. Зад него кара голям мерцедес. Мутрите от мерцедесът тръгнали да изпреварват запорожеца. В същия момент той поднася по леда, врязва се в мерцедеса, който излита от пътя, преобръща се няколко пъти и пада в една пропаст... Шофьорът на запорожеца слиза и на бегом отива при разбития мерцедес. Поглежда в пропастта и пита: - Момчета, има ли някой жив? Отдолу абсолютна тишина. - Има ли живи, бе? Отново тишина. - Ех, провървя ми! - с облекчение въздъхва човекът.

Борци 03.10.2017 4,747 прегледа

Следващ →

Още вицове

Семейство отива на гости на друго семейство в съседен град. Останали да пренощуват. Леглата обаче не стигнали за всички и се наложило синът на гостуващото семейство да спи в едно легло с дядото на домакините. Заспали всички, а към 3 часа сутринта дядото почва да крещи: - Жена, дайте ми жена, веднага ми дайте жена. Спящият до него младеж се събужда и казва: - Слушай, дядка, първо на първо - къде да ти търся жена в три часа сутринта, второ на второ - ти си на повече от 90 години, и трето на трето - що не си държиш твоя, а си хванал моя... Возят се двама приятели в тролей и си говорят: - Ще трябва да си купя килимче на мишката, защото старото на нищо не прилича. Случайно дочула ги пенсионерка възмутено се намесва в разговора: - Хората пари за хляб нямат, а те килимче за мишката ще си купуват! Егоистичната амбиция е кухо нещо! Отива един в някакъв бар, където имало някакви местни посетители. По едно време един от тях казва силно: - 158! Всички почнали да се смеят. След малко друг: - 248! Всички пак се смеят. Нашия човек попитал съседа до него: - Защо се смеете всички? Това са просто числа? - Ами ние отдавна се срещаме и си разказваме вицове. Но понеже ги знаем всички, сме ги номерирали. След някоя бира мъжът решил да провери ако той каже някое число и силно казал: - 523! Всички избухнали в истеричен смях. Той недоумяваш пак пита съседа до него: - Толкова ли е смешен този виц? А онзи (през сълзи): - За първи път го чуваме! Пътуват Наташа Ростова и поручик Ржевски във влака. Поручикът чете вестник, а Наташа безуспешно се опитва да привлече вниманието му към себе си. Най-накрая, тя нервно го пита: - Поручик, кажете, а как се нарича камъкът в пръстена Ви? Ржевски отегчено си сваля пенснето: - Знаете ли, Наташа, просто не ми се иска...