Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати - типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал:
- Ну, что же? Араб не видел?
- В нашия кръжок по пеене си живеем като в рая! - хвали се някакъв. - Всяка вечер отваряме по едно буренце вино, играем карти, или танцуваме.
- А кога пеете?
- На връщане по домовете си.