Един селянин гледал зайци, а съседът му имал злобно куче. Един ден първият се хвали на комшията:
- Ей, ако знаеш само какъв заек си купих! Шампион! Красавец!
След няколко дена другия излиза на двора и какво да види - кучето му захапало заека за врата... Заекът цял в кръв и кал, мъртъв... Ами сега?
Огледал се човекът, видял че комшията го няма, измил заека, прескочил оградата и го подхвърлил в зайчарника.
Прибрал се и зачакал. По някое време съседът се прибрал и - право в зайчарника, да си нагледа добитъка. Излиза от там блед като платно, тича при съседа и заеква:
- Д-д-д-д-ай ед-д-д-на ракия.
- Защо, какво става?
- Вчера най-хубавия ми заек умря и го зарових, а сега се е върнал в зайчарника.
Мрачна лондонска вечер, вали, студено е.
Телефонът звъни. Прислужникът Джон (в Англия всички прислужници се казват Джон) вдига слушалката.
- Здравей Джон. Предай на госпожата, че тази вечер ще закъснея, да не ме чака, нека си ляга.
- Но Сър, мисля че Вие вече се прибрахте и веднага си легнахте с госпожата!?!
- ...значи съм си легнал! Този негодник пак е с жена ми!Слушай, Джон, вземи веднага пушката ми от кабинета, качи се в спалнята и застреляй мен и госпожата!
- Но Сър, как така да Ви застрелям? Аз мисля...
- Не мисли, Джон, а веднага направи каквото ти казах и се върни на телефона!
- Добре, Сър, отивам...
След малко в слушалката се чува изстрел, след минута още един. Запъхтян, Джон стига до телефона.
-Защо се забави, Джон? - пита господарят му.
- Ами Сър, Вас застрелях в спалнята, но госпожата побягна... настигнах я чак в зимната градина...
- Но, Джон... ние нямаме зимна градина... Ало... Кой номер имате???