Ставам сутринта и ми е едно хубаво. Измивам си косата с най-новия шампоан. Стана мека като коприна. Обличам си най-секси роклята, която имам (пазя я за специални случаи). Лакирах се с розов лак, сложих лек грим, но все пак такъв, който да подчертае сините ми очи. Извадих любимата ми огърлица и си я сложих. Като се погледнах в огледалото осъзнах, че днес в офиса ще съм номер 1. Излязох от нас, вървях и виждах, че определено цялото ми старание има ефект. Стигнах до офиса, качих се в асансьора, а заедно с мен влезе и шефът ми. Но той успя да развали хубавото ми настроение само с едно изречение:
- Какво си облякъл бе, Трифоне???
Иван поканил един ден своя съсед Драган (добър приятел от много години) на по чашка и започнал да му оплаква мъките си.
- Ехххх да знаеш, Драгане, какво ме сполетя?
- Кажи Иване, с каквото многа ще ти помогна - нали за това с приятелите.
- Разбрах, че жена ми изневериавала, през целия ни 20 годишен брак и то с един и същи човек, под носът ми.
Възмутен, поклащайи глава, Иван зацъкал с език:
- Тц, тц, тц, ам че тиии... разбра ли го кой е???
- ДА.... - отговорил Иван - разбрах. Даже и му сипах отрова да го убия тоя, сасипник.
Засмял се Драган:
- Ама аз скоро не съм чувал някой да е умирал от отравяне бе, Иване.
- Ха ми неее... то щото отровата бавно действа, но мога да те уверя, че вече си започнал да посиняваш!
- АМАААА?!?!?!?! ЗАЩО??? ИВАНЕ... АЗ НЕ СЪМ БИЛ С ЖЕНА ТИ!
- Ее знам де, знам - казал спокойно Иван. - Ама нали каза, че с каквото можеш ще ми помогнеш, та решихда пробвам отровата първо на теб, да видим дали действа.