Неделя, 4 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 22°
Летял един самолет и изведнъж му изгаснали и двата двигателя. Пилотът се уплашил и се обадил на кулата: - Ало, кулата, изгаснаха ми и двата двигателя - разтревожено казва пилотът. Никой не се обадил. Пилотът още по-разтревожено казва: - Ало, обадете се де, какво да правя? Ядосан глас казва: - Е, добре де, повтаряй след мен. "Господи наш, ти, който си на небето...’
Разни 2,317 прегледа
Следващ →

Още вицове

В гората пред магазина имало голяма опашка. Заекът от последен минава първи и вълкът му казал: - Заек, ще те набия, ако минеш още веднъж най-отпред! И го хварлил на края на опашката, но заека отново се прередил. Вълкът отново му казал: - Заек, ще те набия, ако минеш отпред още веднъж. И пак го хвърлил отзад, но заека пак се върнал. Вълкът не издържал, набил заека и отново го хвърлил най-отзад. Заекът за пореден път минал най-отпред и вълкът си вдигнал ръката да го удари пак, но заекът му казал: - Вълчо, ако ме удриш пак, няма да отворя магазина. Финландец обяснява на турист: - Тук лятото е много кратко да знаете. Миналият път беше във вторник. Снощи отидох в бара и видях един 75-80 годишен мъж да стой сам самичък в ъгъла и да плаче над един коктейл. Попитах го какво не е наред. - Имам 22-годишна любовница вкъщи. Срещнах я преди месец в този бар. Люби ме всяка сутрин, прави ми палачинки и фреш от портокал и ми вари прясно смляно кафе. - Тогава защо плачеш? - Прави ми домашна супа за обяд и любимите ми кексчета за десерт и ме люби цял следобяд. - Добре, но защо плачеш? - За вечеря ми приготвя телешки стек и червено вино и ме люби до 02:00 часа. - Добре, но защо по дяволите плачеш?! - НЕ МОГА ДА СИ СПОМНЯМ КЪДЕ ЖИВЕЯ! Един поет пишел стихове за планината, но никога не я бил посещавал и малко по малко губел музата си. Затова решил, че трябва да го направи. Един ден тръгнал да покорява връх Мусала и стигайки в Самоков седнал в първата кръчма, изял две кебапчета, мушнал три бири и си казал: - Е-е-е, т`ва планината е много хубаво нещо! Пътешественика тръгнал към върха и попитал първите срещнати хора накъде да върви. Те му отговорили и той тръгнал. Вървял, вървял, но се загубил, завалял сняг натрупало много и планинарят решил, че идва краят му. Не щеш ли, пред него се изпречила кафява... врата! Той се зарадвал много и почукал на нея. Отвътре отговорил детски глас: - Кой чука? - Детенце баща ти вътре ли е? - Няма го. Беше тук, но излезе. - А майка ти? - И тя беше тук, но излезе. - Добре де извикай тогава батко си или кака си! Трябва да има някои с теб! - И батко беше тук, но и той излезе. И кака беше, ама и тя излезе! - Е, добре де, ти самичко ли си вътре? - Е, с кой да съм в клозета, бе!? - Иване! Котката ни се е изпикала в обувките! - Какво? Ах, мръсна гадина! Ще я убия! - Ама не в твоите, а на мама! - Ааа, я и дай малко филе!