Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев:
- Добрутро, Леонид Илич!
Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия.
- Това съм аз, Карлсон.
- Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев.
- Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги!
- Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
- Защо плачеш? - попитал един минувач дете, което плачело на централната улица.
- Мама ми даде левче, а аз го изгубих.
- Ето ти левче, недей плака.
Детето взело левчето и заплакало още по-силно.
- Защо плачеш пак?
- Защото, ако не бях си изгубила левчето, сега щях да имам две левчета...