Неделя, 4 октомври 2026
|
Първомай
22°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Спорт
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Хлапе чупи прозорец с топката си. От къщата изскача разгневен мъж и го хваща за ухото: - Казвай бързо, кой е баща ти? - Не знам, питай мама, тя има известни подозрения...
Прочети още подобни вицове
03.10.2026
03.10.2026
03.10.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Оптимист - това е песимист-мазохист.
Бисери
03.10.2017
3,986 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Може ли да се отнасяш, като последния аматьор, а да ти плащат, като на високоплатен професионалист? - Може, - отговорили футболистите от националния отбор.
Събудих се между две непознати мацки, носа ме боли, а дрехите ми миришат на ганджа... Да не съм бил на уроци по математика?
Ако можеш да отговориш на въпроса за причината на твоето съществуване, ще откриеш смисъла на живота си.
Двама чукчи се загубили в тайгата. Единят попитал: - Какво ще правим - ще викаме или ще стреляме? - Дай да стреляме - предложил другият. Стреляли, стреляли, никой не се обадил. Продължили да вървят. Свечерило се. Единият пак попитал: - Какво ще правим - ще викаме или ще стреляме? - Дай да викаме, защото ми свършиха стрелите...
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!