Неделя, 4 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 22°
Оптимист - това е песимист-мазохист.
Бисери 3,986 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Може ли да се отнасяш, като последния аматьор, а да ти плащат, като на високоплатен професионалист? - Може, - отговорили футболистите от националния отбор. Събудих се между две непознати мацки, носа ме боли, а дрехите ми миришат на ганджа... Да не съм бил на уроци по математика? Ако можеш да отговориш на въпроса за причината на твоето съществуване, ще откриеш смисъла на живота си. Двама чукчи се загубили в тайгата. Единят попитал: - Какво ще правим - ще викаме или ще стреляме? - Дай да стреляме - предложил другият. Стреляли, стреляли, никой не се обадил. Продължили да вървят. Свечерило се. Единият пак попитал: - Какво ще правим - ще викаме или ще стреляме? - Дай да викаме, защото ми свършиха стрелите... Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!