Иванчо и Грозданчо били в клас. Иванчо нямал уши и Грозданчо му се присмивал постоянно, но Иванчо се разревал. Влязла госпожата и го попитала:
- Иванчо, защо плачеш?
- Защото Грозданчо ми се подиграва, че нямам уши! - казал Иванчо.
- Грзоданчо, ако пак го направиш, ще викна майка ти в училище! - казала госпожата.
- Добре! - казал Грозданчо.
Започнали разговор Иванчо и Грозданчо:
- След 10, 20 години ще имаш деца и трябва да им четеш нещо! - рекъл Грозданчо.
- Да, ще им чета! - отговорил му Иванчо.
- Ами като станеш на 60, 70 години няма да виждаш добре! - казал Грозданчо.
- Ами ще сложа очила. - рекъл Иванчо.
- На какво ще ги сложиш тези очила бе, Иванчо?
На н-тия ден Господ създал Адам и го пуснал да си щъка из райските селения. Минало известно време обаче и на Адам му доскучало да се къпе в мед и мляко, и отишъл при твореца си. Помолил го:
- Господи, направи нещо, което да имам за компания, че сам е много скучно, дори и в рая!
- Да ти пусна кабелна, интернет, абонамент за порно списания? - попитал Господ.
- Не вършат работа, казал Адам. - Искам жена!
- Каква да бъде? - попитал Господ.
- Да е умна, да е красива, да е добра, да е любвеобилна, да е грижовна, да ме уважава, да е работлива и да не мрънка постоянно - помолил Адам.
Господ извадил тефтер, наплюнчил молива и започнал да смята. Като приключил и рекъл:
- Ще ти струва 3 ребра, едно ухо, един бъбрек, 3 пръста, 4 зъба....
Адам го прекъснал ужасен:
- Господи, виж какво можеш да направиш за едно ребро!