Четвъртък, 20 август 2026 | Първомай Слънчево 22°
Когато шофьор със стаж вкарва флашка в компютъра, той по навик я завърта.
Програмисти 3,424 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Докторе, когато получавам заплата, не мога да спра да се смея! - Е, това е добре! Смехът удължава живота! - Т.е., ще издържа до пенсиониране? - Разбира се! И тогава е още по-смешно! Двама евреи отиват в САЩ. Разхождат се по улицата и гледат на някаква църква надпис „Станете християни и ще ви дадем $5000“. — Хм… , вика единия, да вземем да станем християни? — Ама не те ли е срам бе, Яков – баща ти равин, дядо ти равин, а ти християнин ще ставаш? — Е, 5000 долара са си пари все пак. Влиза да се покръства. След час излиза. Другият го чака на пейката отпред. — И какво сега, дадоха ли ти парите? — Ей, ама това вие евреите само за пари мислите! Иванчо заварил майка си и баща си да го правят. Попитал ги: - Мамо татко, какво правите? - Играем на 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10. - Как се играе? - питал Иванчо. Бащата казал: - На 1 майка ти си сваля блузата. На 2 - аз си свалям блузата. На 3 - майка ти си сваля полата. На 4 аз си свалям панталоните. На 5 вкарвам количката в гаража. На 6 - я изкарвам. На 7 - майка ти си облича блузата. На 8 аз също си обличам блузата. На 9 майка ти си обува полата, а на 10 аз си обувам панталоните. И това е играта. На следващия ден Иванчо разказал на Марийка за играта и решили да я пробват. Започнали. 1,2,3,4,5,6,5,6,5,6,5,6. Какво да ти пожелая? Красотата си я имаш. Щастието е в сърцето ти. Ум? Този ти е достатъчен, за да живееш така, както искаш. Любов? За какво ти е, след като всички около теб те обичат. Тогава ще ти пожелая: Вярвай в себе си и крачи уверено по пътя на живота! Двама приятели си говорят за жените си и единият казва: — Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: — Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? — Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?
Реклама — Зона 3 (728x90)