Софтуерна фирма. Всички работят яко от 7:30 до 20:30-21:00.
Един ден един от програмистите идва в 10:00, прави си кафе, работи до 15:30 и си тръгва.
Следващите няколко дни това се повтаря, колегите му се изнервят, гледат го накриво, шефа побяснява и една сутрин събира целия офис и когато програмиста пристига към 10 часа, му тегли едно конско:
- Как може така да не се спазва работното време. Проектите не вървят. Нищо не е както трябва. Ще последва наказание, последно предупреждение и т.н.
Притеснен програмистът отговаря:
- Ама шефе... Нали съм в отпуска...
Запалило се кметството. Точно когато на третия етаж имало заседание на кмета с шефовете на различните служби.
Изскочили те на прозореца, взели да викат за помощ.
Събрали се зяпачи, някой донесъл голямо одеало. Опънали одеалото и се развикали:
- Скачайте!
Първи скочил кметът, а гадните му съграждани - дръп - дръпнали одеалото и кметът - пляс на тротоара.
А хората пак викат:
- Следващият!
Показал се шефът на социалната служба.
- Да не дръпнете одеалото!
- Няма! Скачай!
Скочил той, а гадните зяпачи - хоп - пак дръпнали одеалото.
Застанал тогава на прозореца шефът на полицията.
- Скачай, полковник, тебе ще те държим! - заобещавали отдолу.
Полковникът обаче не се вързал на стария номер.
- Я внимавай! Разстели одеалото на тротоара! Три крачки назад, ходом марш!