Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите.
- Чапаев, този път ни хванаха!
- Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят.
Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят.
След 10 минути Петка се обажда:
- Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам.
- Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат.
След 5 минути:
- Чапаев, пускам се.
- Петка, дръж се още малко.
- Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?
Върви си куцото куче и среща един милионер.
- Здравей милионер.
- Здравей куцо куче.
- Утре на надбягванията заложи на мен, ще спечеля и ще станеш милиардер, цял живот ще си щракаш с пръсти и няма да имаш никакви грижи - казало куцото куче на милионера.
- Махни се от мен куцо куче и не ме занимавай с глупости - та ти си куцо, как смяташ, че ще спечелиш - отвърнал милионера и си продължил пътя.
На вечерта когато милионерът си легнал сънувал, че на надбягванията куцото куче печели първо място. Станал сутринта рано и отишъл да заложи на куцото куче, воден от провидението на съня.
Започнало състезанието. Първа обиколка - куцото куче последно. Втора обиколка - куцото куче пак последно. И така до края - куцото куче финиширало последно и загубило надбягванията.
Милионерът отишъл при куцото куче и побеснял от гняв започнал да му се кара:
- Куцо куче, заложих на теб всичките си пари, а ти загуби. Какво стана нали ме уверяваше, че ще спечелиш.
- Знам ли какво стана!