Иванчо карал велосипед и на пътя срещнал Марийка.
-Иванчо, ще ме закараш ли до вкъщи?
-Ще те закарам, качвай се!-казал Иванчо.
Стигнали до къщата на Марийка, и тя му казала:
-Абе, Иванчо как може да си такава будала, та цяло село разбра, че съм без гащички.
-Абе, Марийке ти да не мислиш, че си била седнала на рамката.
Есен.
Вали тих дъждец.
Гробище.
Зет и шурей на погребението на единия - майка, а на другия - тъща.
Гробарите хвърлили лопатите и се наложило двамата роднини да я погребат.
Прибрали се в къщи, след дълги мъки и споделят:
Шуреят:
- Какъв дъжд. Какво лошо време.
Зетят:
- Да. Ама много добра работа свършихме.